Административен съд - Пловдив, І състав, се произнесе с решение по административно дело № 959/2018г., образувано по жалба на „ОДРИН 8“ ЕООД срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-47/19.08.2016г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основа¬ние чл. 216,ал.6, във връзка с чл. 149, ал. 5 от АПК е прогласена нищожността на Разрешение за строеж № 377/15.12.2010г. на Главен архитект на Община Пловдив заедно с одобрените инвестиционни проекти и извършената със Заповед № 2/06.01.2014г. презаверка на разрешение за строеж, за строеж „Многофункционална сграда с офиси, хотел и бизнес апартаменти, общежития, хранителен магазин и подземен паркинг“, находящ се в УПИ VI-522.3589-обществено обслужващи дейности,хотел, кв.165 – нов /279-стар/ по плана на Централна градска част, гр.Пловдив, с възложител на строежа „ОДРИН 8“ ЕООД.
           Жалбоподателят „ОДРИН 8“ ЕООД е искал от съда да се прогласи нищожността на оспорената заповед, алтернативно, да се отмени като незаконосъобразна.
          Ответникът – Началник на РДНСК-Пловдив,към Главна Дирекция „Строителен контрол“ е оспорил жалбата и е поискал същата да бъде отхвърлена.
             Заинтересованата страна – Главен архитект на Община Пловдив е изразил становище за основателност на жалбата.
            Окръжна прокуратура - Пловдив е застъпила становище за неоснователност на жалбата.
            С постановеното решение, съдът отхвърля жалбата на „ОДРИН 8“ЕООД.
           В мотивите си съдът сочи, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че поземленият имот, в който се намира въпросният Тютюнев склад е недвижим паметник на културата и попада в очертанията на групов паметник на културата – археологически, архитектурно-строителен, на урбанизма и културния пейзаж „Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“, като видно от представена скица е част от система от улични ансамбли по ул.“Иван Вазов“ и ул.“Ц.Дюстабанов“.         Решението е мотивирано въз основа на експертни заключения по назначена по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице инженер-геодезист.
       Съдът е приел, че обжалваната в настоящото производство заповед, с която е прогласена нищожността на спорното разрешение за строеж е административен акт, с издаването на който законността е накърнена радикално, поради което същото е нищожно, тъй като са налице несъответствия и нарушаване на /императивни/задължителни норми на закона.
       Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.