Административен съд – Пловдив се произнесе със съдебен акт, с който остави без разглеждане исковите претенции на Васка Л., Христина Л., Рени Л., и Васка Л. срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на неимуществени вреди следствие от незаконосъобразно бездействие на органите на Прокуратурата на Република България, които не са упражнили правомощията си по чл. 250 от ЗИНЗС и прекрати производството по адм. дело № 1995/2023 г. в тази му част.

Съдебният състав, след преценка на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателствени средства, е направил извод, че исковите претенции, предявени срещу Прокуратурата на Република България, са недопустими, тъй като твърдените бездействия на прокурорите, описани от ищците по делото, са свързани единствено с изпълнението на наложената мярка „задържане под стража“, която Ангел Л. е изтърпявал през посочения период. В тези правоотношения, съдът сочи, че прокурорите не са „административни органи“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Те не осъществяват и изпълнително - разпоредителна (административна) дейност в сферата на държавното управление, а са правозащитни органи и съгласно чл. 2, ал. 1 във връзка с ал. 3 от ЗОДОВ, исковете за вреди, причинени от прокуратурата, се разглеждат по реда, установен в ГПК.

Съдът отхвърли исковите претенции на Васка Л., Христина Л., Рени Л., и Васка Л. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумите от по 200 000 лева за всеки един от ищците, представляващи обезвреда за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, скръб от смъртта на Ангел Л., починал на 20.07.2023 г. в Арест Пловдив като задържан под стража, обвиняем по досъдебно производство на 02 РУ на ОД на МВР – Пловдив, претърпени в периода от 20.07.2023 г. до подаването на исковите молби, следствие от незаконосъобразно бездействие на Началник на Арест Пловдив, който не е упражнил правомощията си по чл. 135, ал. 3 и чл. 250 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковите молби до окончателното изплащане на сумите.

С оглед твърдените и установени по делото факти за нехоспитализирането на задържания във външното лечебно заведение, в което е бил изведен за преглед и недаване на предложение от медицинския специалист в МЦ при Затвора Пловдив до Началника на Арест Пловдив за изпращането му в държавно или общинско лечебно заведение, които действия сами по себе си са част от оказването на медицинска помощ, каквато се изисква по съответните медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, съдът приема, че ГДИН не е материално легитимирана да отговаря по предявените искове на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Решението в частта с характер на определение подлежи на обжалване в 7 - дневен срок, а в останалата част – в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховния административен съд.