Състав на Административен съд – Пловдив се произнесе с решение, с което отхвърли като неоснователна жалба предявена от Мирослав С., лично и като представляващ „Миротрейд“ ЕООД, срещу Заповед № РД-21-1076/25.11.2021г. на кмета на район „Централен“, община Пловдив, с която на основание чл. 224а, ал. 5, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е разпоредено незабавно спиране на строеж: „Изкоп в два поземлени имота до кота -4м и -6м от кота терен, изграждане в изкопа на стоманобетонови стена, колони, греди и плоча с отвор и оформяне, чрез стоманобетонова конструкция, на проход в конструктивен елемент – зидана стена (носеща стена), представляваща част от северната фасада на СОС с посочен идентификатор и административен адрес- гр.Пловдив, ул.„Княз Александър I" №7", като процедираният строеж е извършен в два поземлени имота, съответно с административни адреси ул. „Княз Александър I" №5 и ул. „Княз Александър I" №7, гр. Пловдив.

Административното производството е започнало по повод сигнал подаден на 17.11.2021 г. Работна група от служители на Община Пловдив – район “Централен", извършили проверка на обект: „Изкоп в два поземлени имота до кота -4м. и -6м. от кота терен, изграждане в изкопа на стоманобетонови стена, колони, греди и плоча с отвор и оформяне, чрез стоманобетонова конструкция, на проход в конструктивен елемент - зидана стена (носеща стена), представляваща част от северната фасада на СОС с посочен идентификатор и административен адрес ул.„Княз Александър I" №7, като установили, че строежът е извършен в два поземлени имота, съответно с административни адреси ул. „Княз Александър I" №5 и ул. „Княз Александър I" №7, гр. Пловдив. 

Съдията-докладчик приема, че оспорената заповед е валиден, формално и процесуално законосъобразен административен акт, издаден при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на Закона за устройство на територията и в съответствие с целта на закона, доколкото последният застъпва принципа за нетърпимост към незаконното строителство, като във всички случаи засягащо по негативен начин важни обществени интереси, противопоставими на тези на собственика на незаконния строеж.

В хода на съдебното производство е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която е оспорена от жалбоподателя, но кредитирана от съда. От същата по безспорен начин се установява, че се касае за строеж, който представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ. Като такъв за него е задължително както одобряването на инвестиционен проект, така и издаването на разрешение за строеж. Липсата на такива прави строежа незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, което от своя страна е основание за спирането му и забраняване на достъпа до него.

Обратно на поддържаното от жалбоподателя, изпълнението на процесния обект не представлява временно СМР(§5, т. 40 ДРЗУТ) на съществуващата на мястото жилищна сграда, а строеж по смисъла на § 5, т. 42 вр. т. 44 ЗУТ, а именно съгласно приетото заключение на вещите лица по комплексната СТЕ, се касае за извършени строително-монтажни работи които във вида, в който са установени при огледа на място, представляват опасност за каменната сутеренна стена, оставена в експлоатационно състояние без обратен насип.

Решението по административно дело № 3151/2021 г., не е окончателно и подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването за неговото изготвяне.