Състав на Административен съд – Пловдив отмени като незаконосъобразен Акт на Министъра на енергетиката за спиране действието на договор от 04.09.2008 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - мрамори от находище „Белащица – участък Юг“ („Родопи-Юг“) , обективирана в писмо изх.№ Е-26-Е-142 от 27.02.2020 г.

Адм.дело № 3367/2020 г. е образувано по жалба на „Европейски пътища“ АД.

Съдът приема, че съобразно представените по делото писмени доказателства към момента на постановяване на оспорената принудителна административна мярка не са били налице обективни основания за спиране действието на концесионния договор.

В мотивите на обжалваното писмо е изложено, че в Министерството на енергетиката са постъпили данни за издадени наказателни постановления, посочени са кои са и е прието, че от концесионера и неговия наемател са извършени нарушения на разпоредбите на Закона за опазване на околната среда и Закона за чистотата на атмосферния въздух. Нарушения не са описани, а  наказателните постановления са с дати от 10.12.2018 г. и 25.07.2018 г. Принудителната административна мярка е наложена близо година след последното по време издадено НП. Мотиви за това дали въпросните НП са влезли в сила, дали нарушенията продължават да са налице, отстранени ли са или не към момента на налагане на принудителната мярка няма. Липсата на мотиви, съдът приема за съществено нарушение на закона. Никъде в обжалвания акт не е указано до кога се налага ПАМ, което е задължителна част от самата принудителна мярка съгласно ЗБП и е от значение за периода на действие, правото на упражняване на права по договора, евентуалните претенции за обезщетение, както и за самото отстраняване на нарушенията. Задължителен реквизит на този вид ПАМ е и разпореждането, какво следва в срока на спиране да се направи от титуляра по договора. Именно и липсата на срок и на разпоредителна част, съдът също приема за съществена незаконосъобразност, която представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.